Тази книга е колкото за фолка, толкова и за толерантността.
Има го поп-фолка под слънцето на България и няма защо да си затваряме очите и да си запушваме ушите пред него.
Същевременно тази книга е и за феновете. Те ще обикнат още повече своите любимци, след като ги опознаят. Музиката звучи и отзвучава, а написаното остава.
Но тази книга е и за враговете, за непримиримите съдници, за гнева, ескалиращ в агресия. И изобщо - за всички, които асоциират поп-фолка с чалгата, субкултурата и кича. Във втората част на книгата (наречена полунашега, полунасериозно аналитична) те вероятно ще разпознаят своята гледна точка към явлението.
Важно е да се знае и друго. Всякакви въпроси от типа на защо е включен този, а не онзи изпълнител, защо с тази, а не с онази песен са логични, но неуместни. Отговорът е ясен: защото авторът така е решил. Точно заради това тази книга е изцяло субективна, лична и няма никакви претенции за мащабно обобщение на тенденциите в жанра. Нито за справочно или енциклопедично издание, където надлежно (и по азбучен ред) да бъде почетено делото на всички български фолкпевци.
Такова издание трябва да има, то непременно ще се роди, но не сега и не от този автор.
Няколко думи и за заглавието. "Камъните падат" е песен на оркестър "Кристал", която безспорно символизира онази акустична екзотика, наричана "поп-фолк", "турбофолк", "чалгия", "сръбско", "гръцко", "циганско", "кючек", "ромфолк", "маане", "гюбек", "балкански фолклор" и как ли още не. Вярно, всичко това са различни термини със собствена семантика. Но в колективната стихия на народното съзнание те служат за означаване на едно и също. Как да убедиш редовия консуматор на фолка, че "Доко, Доко" и "Вардар, Струма" са две различни неща.
Та "Камъните падат" е обобщение. Обобщение на една стилова еклектика, която преуспява именно защото е еклектична. Животът около нас е изпълнен с толкова противоречия, че е нормално социално ангажираното изкуство също да е противоречиво.
Самата песен "Камъните падат" отсъства от песнопойката в едноименната книга. Няма я като текст, но пък е използвана за заглавие. Това е по-важно. Изличена от общото, тя се издига до нивото на символ.
"Камъните падат" се нарича и една страница на автора във в. "Дневен Труд". Някои от включените тук анализи, биографии и текстове първоначално са се появявали във вестника. Съвсем логично те бяха събрани в книга, за да онагледят духовните потребности и предпочитания на значителна част от българския народ на границата на две хилядолетия.
Мнения за тази книга
Бай Член -България
Чалгата беше пирона в ковчега на българина, а тази книга е некролог-възпоменание за 10-годишнината.
Венци Бисквитката -
Просто невероятна книга !!! Самото изтъкване на кича и всичко останало свързано с фолка е направено супер забавно.Житията на звезди, като Радо Шишарката, Глория, Баровеца и много други, ще са интересни за феновете на ретро фолка.
Keremidko -SF
Mnogo e zle, tazi kniga na vsjaka stranica trjabva da ima zabelezhkata: "Plateno syobshtenie". Tova e kniga za chalgadzhii, koito se opitvat da podminat fakta za orientalskata si syshtnost s edna psevdointelektualna usmivka. Tragichno e, no kojto slusha chalga si kupuva i "Първа книга за фолка. Камъните падат", kakvo po-normalno ot tova.
Chelbir -Blagoevgrad
Zashto, po djavolite, izobshto se pishe za tazi mrasotija? A, da! Zabravih... ciganite i tjahnata "kultura" sa predvideni za novoto "mnozinstvo" v bivshata darjava Balgaria. E, da slushame chalga, bratja moi - bivshi Balgari...
Тамара Джонсън -София
Велика книга! Отдавна не бях чела нещо по-смешно. Чалгаджиите са ги разбили тотално.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
RSS |